събота, 28 април 2012 г.

На едни гащи разстояние

Оказа се, че разстоянието от балкона ни до градинката острани е ... едни гащи!

Но нека започна отначало. Един слънчев (и както се оказа и много ветровит) ден изнесох простора на балкона ни (тук не е позволено това, но аз се направих на българче и реших, че за 15 минути никой няма да разбере). Прибрах прането след по-малко от 5 минути заради силния вятър. Всичко изглеждаше идеално... докато не погледнах от прозореца и не видях гащите на Роската да се веят гордо на една трънка отстрани на блока. Точно пред прозорците на съседите на долните етажи...

Срам, ви казвам, сраааам. Но това не е всичко! Роската забеляза и едни мои гащи точно до неговите, в храстите. Не чак толкова видими, но... погледнете нещата от тази гледна точка: мъжки гащи, женски гащи, храсти....

Така... ще си кажете "какво толкова, иди и си ги прибери и готово". За съжаление не е толкова лесно. Видите ли, отстрани градинката ни е под голям наклон и на практика е недостъпна. Освен ако не се покатериш догоре и не се лепнеш за оградата и пристъпваш с малки стъпчици.

Ето как се роди планът "гащи на трънка". Една тъмна вечер, към 10 часа, слезнахме с Роската долу и със засилка се покатерихме до оградата. После аз като командос с пръсти вкопчени в оградата и стъпила на пръсти напреднах към трънката. Накрая я достигнах и с един рязък мах на ръката изтръгнах бельото от трънката и го скрих набързо в джоба. За съжаление трябваше да зарежем един от отбора ни, защото ако щете вярвайте, до моите гащи не можах да стигна - те са на един храст по средата на склона. Добрата новина е, че паднаха под храста и сега не се виждат. Поне не от нас, съседите може би още им се наслаждават!!!

Мисията не беше напълно невъзможна, но граничеше с абсурда :) Слава богу, че в комплекса няма камери, иначе сигурно щяхме да разсмеем много хора.

1 коментар:

  1. Миренце, не е ли време да актуализираш малко инфото тук? :)

    ОтговорИзтриване