Viva San Miguel!

For those of you who don’t know we have a new best friend and this has been so for a while. Ever since we set our eyes on San Miguel about a year ago nothing has been the same!

Our new amigo is strong yet tender, cool yet warms your heart, dazzling yet calms you down and makes your head spin. We don’t meet often but when we do we always leave with a smile on our lips and warmness in our stomachs.

Enter San Miguel!

Life is a... piece of cheesecake

To tell you the truth my husband’s eyes started to well up when he had the first bite of the cheesecakes. No, not because they were so bad, but because of their deliciousness. That and the fact that his wife had finally made him something sweet to eat J

Yes, it doesn’t happen often for me to make something more exquisite in the kitchen than a salad for lunch, but this cheesecake turned out to be one of my biggest triumphs. Delicious, just the right sweetness and texture and a lot of it!

OK, here is the recipe, because I promised Annie – it will be both in English and in Bulgarian. I guarantee great results!

Woogie-boogie cheesecake recipe with blueberries:

For the base *** За блата:

• Butter cookies – about 300 g *** Обикновени/маслени бисквити – около 300 гр.
• Butter – about 150 g *** Масло – около 150 гр.

For the cream *** За крема:

• Cream cheese – 300 g *** Крема сирене – 300 гр.
• Ricotta cheese/Philadelphia cheese – 300 g *** Сирене” рикота”/ може и Филаделфия – 300 гр.
• Sugar – 1 coffee cup *** Захар – 1 ч. ч.
• Sour cream – 1 coffee cup *** Заквасена сметана – 1 ч. ч.
• Juice from a lemon – 1 table spoon *** Сок от лимон – 1 с. л.
• Vanilla extract - 1 table spoon *** Ванилова есенция – 1 с. л.
• Blueberry jam – about one jar *** Сладко от боровинки – 1 буркан

The biscuits are smashed and mixed well with the butter. The batter is placed at the bottom of the baking tin or of whatever you will put the cheesecakes in. The cream cheese and the Ricotta cheese (Philadelphia cheese) are whipped with the sugar until they become fluffy. Then the sour cream is added, the lemon juice and the vanilla extract. They should be mixed well. The cream is then poured over the biscuit and butter base. Then the blueberry jam is put on top of that but instead of the blueberries you can put strawberry, raspberry or blackberry jam. Then place in the fridge of about half an hour and we are ready to enjoy!

Бисквитите се натрошават и се смесват добре с маслото. Полученото тесто се разпределя по дъното на тава или форма. „Крема” сиренето и сиренето „Рикота или Филаделфия” се разбиват с захарта с миксер докато станат пухкави. При непрекъснато разбиване се прибавят и заквасената сметана, сокът от лимон и есенцията от ванилия. Отново се разбиват добре. Получената смес се излива върху тестото от бисквити и масло. Отгоре се намазва с боровинковото сладко. Този чийзкейк може да се приготви и със ягодово, смокиново, малиново или каквото сладко предпочитате. След това поставете чийзкейка в хладилника за около половин час и да ви е сладко J

What is happiness

Some people try to define happiness all their lives. For me it turns out to be a camera!
Yes, my friends, i am once again cameraful after being cameraless for some time. My hubby (who is one in a million) bought it for me and i think he is even more enthusiastic about it than i am :)
I love you, baby (the husband, not so much the camera)!!!

Yeeeeey!!!!

Ах, тези ирландци

Ако попитате някой ирландец за посоката, разговорът би започнал така: „Знаеш ли старата кръчма на Маконъли?”

„Ами не.”

„Е, като стигнеш до нея, завий наляво.”

Да ви кажа – така си е. Прибираме се от странство в чужбина и на летището в Белфаст една машина ми глътна парите и не успя да се накани да ми пусне чипса. Летището е малко, огледах се наоколо за някой, който би могъл да ми помогне и сгащих едни мъж и жена докато влизаха от една странична врата. Жената тупна два пъти машината, но нямаше злоба в ударите й. Мъжът погледа, погледа, па каза: „Ела с нас”. И аз тръгнах. Обратно към терминала и под нервния поглед на Роската.

Стигнахме до една врата с камера и звънец и ми казаха да звънна на нея и да обясня какъв ми е проблемът. Аз звъннах и постоях, пробвайки дали някой ме чува в домофона. Нищо. Опитах пак със звънеца, малко по-нервно – все пак Роската вече нервно потропваше с крак на изхода, защото бяхме викнали такси. Накрая излезна един дребен мъж и като разбра какъв ми е проблемът се почеса по главата и каза да отида до кафенето – те държали машината. Отидох, там нямаше никой. Замислих се – за единия му чипс ще получа един нервен мъж. Преглътнах загубата на чипса, притеснена къде ще ме пратят след това – да търся собственика на машината на пистата или в някоя катакомба J

С лека стъпка се затичах към изхода и към светлината.